Основните играчи на Форекс са най-големите световни банки, които реализират по-голяма част от оборота и сделките при търговията. Те търгуват помежду си на тъй нар. междубанков пазар.

С развитието на интернет все по-популярна става валутната търговия за обикновените хора. Дребните инвеститори или трейдъри нямат възможност на директен достъп до този пазар. Те могат да извършват своята търговия чрез два вида Форекс брокери - маркет мейкъри и посредници, използващи ECN (electronic communications networks) платформи.

Нека се спрем първо на маркет мейкърите. Форекс брокерите сами определят цени на купува и продава за техните клиенти, които виждат тези котировки на платформите си. По този начин се явяват противоположната страна по сделките, които техните клиенти сключват. С други думи, когато продавате - те купуват и обратното.

Курсовете, които маркет мейкърите определят се водят от техния интерес. На хартия се предполага, че те печелят пари от спреда (разликата купува/продава), който се явява комисионна за клиентите им. Този спред в повечето случаи е фиксиран от всеки Форекс брокер.

Като противоположна страна по сделката те често хеджират или покриват поръчката на клиента си на пазара. Но също се случва маркет мейкърите да решат да задържат позицията и да търгуват срещу клиента.

Когато поемат позиция срещу клиента това до голяма степен формира конфликт на интереси при изпълнението на поръчките. Те могат да предложат по-лоши котировки от друг Форекс брокер, както и да манипулират цените, за да гонят клиентски стопове, както и да избегнат достигането на лимит поръчките за затваряне на печеливши позиции.

Маркет мейкърите често могат да "преместят" котировките спрямо другите пазарни нива. Също така изпълнението на оставени поръчки може да бъде осъществено с голяма разлика от заявената цена, когато се обявяват важни новини или настъпят значими събития. Не е изключено и платформите, не брокерите, да блокират в такива бурни моменти, което ограничава клиентите им от търговия.

Много маркет мейкъри не харесват трейдърите, които скалпират (извършват краткосрочни сделки с цел малка промяна на цената), което може до доведе до прехвърлянето им на ръчно потвърждение, съответно по-бавно изпълнение и често рекотиране.

Сред предимствата на тези Форекс брокери е, че те осигуряват безплатен софтуер за графики, както и новини в реално време. Също така тези платформи са направени удобни за клиентите.

От друга страна, ECN брокерите предлагат цени, формирани от оферти на други пазарни участници като банки, маркет мейкъри или други клиенти, свързани с мрежата им, като показват най-добрите оферти купува/продава.

За разлика от фиксираните спредове, които основно се предлагат от маркет мейкърите, тук спредовете варират в зависимост от активността в търговията и офертите. При много ликвидна търговия тази разлика може дори да изчезне, основно при най-често търгуваните валутни двойки - EUR/USD, USD/JPY и GBP/USD.

Тези електронни мрежи правят пари като таксуват клиентите с малка комисионна за всяка транзакция. Форекс брокерите в случая не определят цените, като няма съответно и манипулации.

При предимствата тук може да се отбележи по-ниският спред, като могат да се въвеждат оферти във самите котировки към момента. Цените са по-динамични обикновено, което е подходящо за скалпиращите.

Сред недостатъците са, че платформите им обикновено са по-професионални и предлагат по-малко "екстри" за клиентите. Освен комисионните, които се таксуват, минус е и, че обикновено има по-висок минимум за търгуваното количество.

Също така трябва да се отбележи, че поради променливия спред, както и по-високата волатилност е рисковано използването на стоп и лимит поръчки, както и вероятността за "подхлъзване" при изпълнението им е голяма.

Всеки един инвеститор трябва да определи вида на Форекс брокера, който да използва в зависимост от начина на търговия, който практикува, като трябва да се претеглят плюсовете и минусите на всеки един от тях.